140 години от трагичните събития в новозагорското село Любенова махала

Отново е месец юли, зноен и горещ и жегата се сипе, както преди 140 години в новозагорското село Любенова махала. Но дори и времето не може да изличи от сърцата и умовете на жителите на новозагорския край страшната трагедия на 14 юли 1877, когато поробеното село потъва в реки от кръв и 1013 души намират смъртта си в двора на малката бяла църква, а селото е опожарено и разграбено. Само храмът ”Свети Великомъченик Георги” остава да стърчи над тлеещите руини, тъжен свидетел на неописуемата кървава трагедия. Споменът за 2400 зверски избити българи от околността се предава като страшна легенда за отвоюваната с цената на безброй жертви скъпоценна свобода.
На всеки 14 юли в храма се отслужва панихида в памет на жертвите, а дворът се изпълва с хора, дошли да се поклонят пред загиналите. За да отдадат своята почит, като поднесат венци и цветя и се включат във възпоменателната церемония, дойдоха кметът Николай Грозев и неговият екип, народните представители в 44-то Народно събрание Галя Захариева и Маргарита Николова, областният управител на област Сливен Чавдар Божурски, председателят на Общински съвет Георги Николов, кметът на община Раднево д-р Теньо Тенев, директорът на Исторически музей гр. Нова Загора Пейчо Пейчев, кметове на населени места и много жители на общината. Вечерта започна с едноминутно мълчание и сведени глави в знак на преклонение към жертвите, положили пред олтара на родината, най-ценното – живота си. По повод 140-годишнината от кървавите събития в Любенова махала, към присъстващите се обърна  кметът на селото Иван Иванов. Последва слово на кмета Николай Грозев. ”И толкова години, след тази кървава трагедия мога уверено да заявя „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. Българският народ има завидна историческа памет и никога няма да остави в забвение случилото се преди 140 години, защото този храм ще продължи да се издига, като символ на смъртта и безсмъртието на всички, платили с живота си цената на нашата Свобода, завещали ни непокорния борбен дух, който и днес гори в сърцата ни. Техният патриотизъм, жертвен и просветлен, е еталон за всяка епоха. Поклон пред всички онези смели мъже и жени, които не предадоха вярата си и се жертваха за България”. Вечерта продължи с тъжни народни песни за мъчениците на вярата и въздействащи стихове за Гюнели махле и кървавата трагедия.